Изменения и дополнения в Законе об иностранцах в Болгарии в 2025.

Совет министров принял изменения и дополнения к Положению о порядке реализации Закона об иностранцах в Республике Болгария (ПЗИБР).17.04.25г. в первом чтении в Парламенте приняты поправки к закону об иностранцах. Какие Изменения и дополнения в Законе об иностранцах в Болгарии в 2025 мы ожидаем

Главное:

📌 Для всех иностранцев:
— Сообщать об адресе своего проживания в отделении МВД (МВР) необходимо в течение 3 дней после въезда, заполнив специальную адресную карточку.
— Исключение составляет только организованный туризм.

💼 Для основания «Торговое представительство» (ТП):

Требования к компаниям при первичной регистрации ТП и продлении ВНЖ:
— Годовой оборот головной компании должен сосиавлять сумму в размере от 500.000 левов (от 255.000 евро или эквивалент в валюте вашей страны) за последние 2 года.
— подтверждение налоговой добросовестности: отсутствие проблем, долгов.
— в ТП не более 2 представителей.
— наличие офиса у ТП. То есть жилая личная недвижимость, скорее всего, уже не подойдёт, как адрес регистрации и нахождения офиса ТП. Выход — аренда офисного помещения.
— при запросе нового сертификата БТПП будет тщательно проверять достоверность предоставленных сведений в открытых источниках, а также деятельность и партнёрские связи с болгарским бизнесом.
При обнаружении нарушений ТП будут закрывать, а данные передавать в миграционные службы для аннулирования вашего ВНЖ.

🔍 Что дальше?
— Законопроект должен пройти ещё одно голосование и после официальная публикация этого закона.

Какие документы необходимо будет предоставлять в подтверждение партнёрских связей и всего прочего, думаю, узнаем позже, когда (если) примут.

❓️Примут ли закон?
— Думаю да, в этом или ином варианте.
❓️В какие сроки — нет информации.
— Возможно оперативно, возможно нет. Пока не известно.

Следим за дальнейшим развитием событий.

Об остальных изменениях, а их было много, за которые сегодня голосовали в парламенте, можно почитать в документе.

 

 Изменения вытекают из изменений и дополнений в Закон об иностранцах в Республике Болгария, из требований Регламента (ЕС) 2016/1953 Европейского парламента и Совета от 26 октября 2016 г. об установлении европейского проездного документа для возвращения незаконно пребывающих граждан третьих стран и об отмене Рекомендации Совета от 30 ноября 1994 г., изменения Тарифа № 4 на сборы, взимаемые в системе Министерства внутренних дел в соответствии с Законом о государственных сборах.

Они также вытекают из назревшей необходимости упрощения процедуры подачи заявлений на получение вида на жительство для иностранцев болгарского происхождения – граждан третьих стран, что привело бы к расширению возможностей доступа квалифицированной рабочей силы на болгарский рынок труда. В документе также конкретизированы отдельные положения с учетом выявленных неточностей в их практическом применении.

Дополнение статьи. 10а, в котором разъясняется, что при подаче заявления на получение визы на долгосрочное проживание иностранец должен представить необходимые документы, на основании которых он ходатайствует о предоставлении права на проживание.

Дополнение в п. 5 ст. 11 предусматривает, что если иностранец болгарского происхождения легально въехал на территорию нашей страны и не имеет долгосрочной визы на проживание, но представляет трудовой договор с местным работодателем, зарегистрированным в Национальном агентстве по доходам, он сможет получить право на проживание без наличия соответствующей визы.

Таким образом, иностранец будет иметь право подать заявление на получение статуса постоянного резидента после уплаты установленной пошлины, но без прекращения работы и выезда с территории Республики Болгария, с целью завершения процедуры получения визы.

Изменения в ст. 12 и ст. 14, абз. 1, п. 2 соответствуют изменениям, внесенным в Тариф № 4 на сборы, взимаемые в системе Министерства внутренних дел в соответствии с Законом о государственных сборах. Они отменяют необходимость уплаты государственной пошлины, предусмотренной ст. 10. пункт. 3 Тарифа для получения права на проживание по основаниям, указанным соответственно в ст. 12, п. 1 и ст. 14, абз. 1 ППЖРБ.

Дополнение к ст. 14, абз. 4 приведет к сокращению срока рассмотрения заявлений иностранцев, претендующих на получение долгосрочного разрешения на проживание и работу типа «Разовое разрешение на проживание и работу», с 14 дней до 7 дней.

Формулировка ст. В пункте 16 определяется порядок получения права на долгосрочное проживание иностранцами, осуществляющими в стране коммерческую деятельность в установленном законом порядке, а также перечисляются документы, которые по долгу службы представляются службами административного контроля за иностранцами, а также документы, предоставляемые самими иностранцами.

Изменения ст. 29а и ст. 32c и поправки к ст. 30-32 связаны с Директивой 2016/801 Европейского парламента и Совета об условиях въезда и пребывания граждан третьих стран в целях проведения научных исследований, обучения, стажировок, волонтерства, программ студенческого обмена или образовательных проектов и работы по программам «Au pair», внесенной в Закон об иностранцах в Республике Болгария.

Дополнение к ст. 35. пункт. 1 снизит административную нагрузку для иностранцев болгарского происхождения, подающих заявление на постоянное проживание, поскольку им не нужно будет предоставлять доказательства наличия финансовой поддержки.

Изменения в ст. 51 и ст. 54 аналогичны положениям ст. 12 и ст. 14 и связаны с отменой государственной пошлины по ст. 10, абз. 3 Тарифа № 4.

Формулировка ст. 62 обусловлена ​​необходимостью уточнения порядка предоставления права на проживание несовершеннолетним или несовершеннолетним иностранцам.

Создание главы второй «б» связано с изменениями в Законе о защите детей и семей и продиктовано необходимостью создания порядка, согласно которому несопровождаемые иностранные дети, обосновавшиеся на территории Республики Болгарии, могут быть размещены в специализированных учреждениях. Это изменение также отражает предложения и комментарии, полученные от Болгарского Хельсинкского комитета и Управления Верховного комиссара ООН по делам беженцев.

Поправки к ст. 68, ст. 69, ст. 71 и ст. 75 продиктованы их практическим применением, связанным с деятельностью Главного управления пограничной полиции по возвращению или высылке иностранцев.

Поправки к ст. 72 и создание новых статей 72a-72d связаны с необходимостью создания порядка, в соответствии с которым будут применяться дополнительные меры, введенные RFRB для обеспечения возвращения граждан третьих стран в соответствии с Директивой 2008/115/EC Европейского парламента и Совета от 16 декабря 2008 года, которые являются альтернативой принудительному размещению иностранцев в Специальных домах для временного размещения иностранцев (СДВИ) при Миграционном управлении.

Также предполагается, что иностранцы, освобожденные из СРВЧ, смогут еженедельно отмечаться в МВД, что приведет к созданию механизма контроля за нелегально проживающими иностранцами, находящимися вне мест нахождения Управления миграции.

С формулировкой ст. 74. пункт. 1 и создание новой ст. 74а должен соответствовать требованиям Регламента (ЕС) 2016/1953 Европейского парламента и Совета от 26 октября 2016 г. об учреждении европейского проездного документа для возвращения незаконно пребывающих граждан третьих стран и об отмене Рекомендации Совета от 30 ноября 1994 г., устанавливающей порядок выдачи европейского проездного документа. Это будет способствовать осуществлению возвращений в рамках соглашений о реадмиссии, заключенных государствами-членами с третьими странами.

Планируемое изменение Положения о выдаче болгарских личных документов обусловлено необходимостью преодоления разницы в написании имен иностранцев, въехавших на территорию Республики Болгария по документу для выезда за границу, но имеющих свидетельство о рождении, выданное в Республике Болгария.

 

Текст Закона

З А К О Н

 

ЗА изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България

 

(Обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от
2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14, 24, 56 и 77 от 2018 г., бр. 1, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 17, 28, 44, 60, 89 и 98 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 22 от 2022 г., бр. 8 и 67 от 2023 г. и бр. 39 и 79 от 2024 г.)

 

• 1. В чл. 8 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 думите „Регламент (ЕО) № 539/2001“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2018/1806“.
2. В ал. 3 думите „Република България“ се заменят с „държава членка“.

• 2. В чл. 9а се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „която е единна виза съгласно чл. 2, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс)”.
2. Създава се т. 5:

„5. виза с ограничена териториална валидност съгласно чл. 2, пар. 4 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността.“

• 3. В чл. 9в, ал. 3 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“.
• 4. В чл. 9д се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:

„(2) Издаването на визи на външните граници се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 35 и 36 от Визовия кодекс.“

• 5. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 6 думите „на територията на Република България“ се заличават.
2. Точка 18 се изменя така:

„18. вече е пребивавал на територията на държавите членки 90 дни в рамките на последните 180 дни като притежател на единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване;“.

3. Точка 18а се изменя така:

„18а. като притежател на виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадено от някоя от държавите членки, вече е пребивавал 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки;“.

4. Създава се т. 29:

„29. не разполага с разрешение за пътуване, когато такова се изисква.“

• 6. В чл. 17 ал. 1 се изменя така:

„(1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията ѝ през граничните контролно-пропускателни пунктове, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, или през вътрешните граници.“

 

• 7. В чл. 18 ал. 1 се изменя така:

„(1) При влизане или в срок до три дни след влизане в Република България чужденецът посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, освен в случаите на организиран туризъм.“

• 8. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения:

1. Точка 6 се изменя така:

„6. са представители на чуждестранно търговско дружество, представило документи за данъчна изрядност и годишен оборот в размер най-малко 500 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута за период от две години преди регистрацията на търговското му представителство в Българската търговско-промишлена палата; тези обстоятелства се удостоверяват при издаването на сертификат от Българската търговско-промишлена палата в резултат на събрана от нея по официален път информация в страната на регистрация на търговското дружество; разрешение за пребиваване на това основание могат да получат до двама представители на чуждестранното търговско дружество; при постъпило искане за продължаване на срока на пребиваване на това основание Българската търговско-промишлена палата издава нов сертификат след проверка на извършената дейност в периода на предходно пребиваване и при наличието на доказателства за офис и представителни взаимоотношения с български партньори; Българската търговско-промишлена палата своевременно уведомява дирекция „Миграция“/отдел/сектор/група „Миграция“ при областна дирекция на Министерството на вътрешните работи при промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството; при наличие на данни, че търговското представителство не отговаря на посочените изисквания, компетентните държавни органи информират Българската търговско-промишлена палата с цел предприемане на действия по заличаването му; за извършеното заличаване на търговското представителство се уведомяват органите за административен контрол на чужденците в Република България;“.

2. В т. 13 думите „чужденец, получил международна закрила“ се заменят с „чужденец с предоставено убежище или международна закрила“.
3. В т. 16 думите „желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или“ се заличават.
4. Точка 22 се отменя.

• 9. В чл. 24в се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 се създава изречение второ:

„Разрешението се издава за срок 18 месеца, когато се отнася за последната година от обучението.”

2. В ал. 2, т. 4 се създава изречение второ:

„такива доказателства не се изискват в случаите по ал. 13;“.

• 10. В чл. 24и се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4, изречение второ думите „срокът за подаване на заявлението е до два месеца преди изтичане на пребиваването му“ се заменят със „заявлението се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване“.
2. В ал. 5:

а) в т. 9 думите „датата на издаване“ се заменят с „датата на получаване“;

б) в т. 11 думите „за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване — в случаите, когато му е разрешено продължително пребиваване“ се заменят със „за срок един месец — до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване“;

в) създава се т. 13:

„13. извън случаите по т. 10 се прилага удостоверение на Националния център за информация и документация за признаване на придобитото от чужденеца висше образование в чуждестранни висши училища, а ако удостоверението е вписано в Регистъра за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер и дата на издаването му, като удостоверението не се прилага.“

3. В ал. 11, изречение трето думите „до 10 дни“ се заменят с „до 3 дни“.
4. В ал. 14, изречение първо думите „ал. 11 и 12“ се заменят с „ал. 12“.
5. Алинея 16 се изменя така:

„(16) В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да представят към заявлението по ал. 4 копие на страницата от паспорта на чужденеца с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок един месец — до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.“

6. В ал. 19 се създава изречение второ:

„От датата на прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и правото на пребиваване.”

• 11. В чл. 24к се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 9 се изменя така:

„(9) Заявлението по ал. 7 заедно с приложените към него документи се изпраща незабавно по електронен път на ДАНС или териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“. Ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения адрес, се извършва проверка на адреса.”

2. В ал. 10 след думите „Дирекция „Миграция“ се добавя „или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, когато заявленията са подадени пред тях“ и се поставя запетая.
3. В ал. 11 след думите „директорът на дирекция „Миграция“ се добавя „директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от тях“.
4. В ал. 12 след думите „Дирекция „Миграция“ се добавя „или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи“ и след думите „по електронен път и на Държавна агенция „Национална сигурност“ се добавя „или на териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“.
5. В ал. 13 след думите „дирекция „Миграция“ се добавя „или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи“.
6. В ал. 14 след думите „дирекция „Миграция“ се добавя „или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи“.
7. В ал. 15 след думите „дирекция „Миграция“ се добавя „или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи“ и след думите „директорът на дирекция „Миграция“ се добавя „съответния директор на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи“.
8. В ал. 16 след думите „дирекция „Миграция“ се добавя „или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи“.
9. В ал. 17 след думите „дирекция „Миграция“ се добавя „или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, пред които е подадено заявлението”.
10. В ал. 18 се правят следните допълнения:

а) в изречение първо накрая се добавя „със срок един месец — до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник“;

б) в изречение второ след думите „директорът на дирекция „Миграция“ се поставя запетая и се добавя „съответния директор на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи“.

11. В ал. 19 след думите „Директорът на дирекция „Миграция“ се поставя запетая и се добавя „съответния директор на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи“.
12. В ал. 21 след думите „дирекция „Миграция“ се добавя „или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, пред които е подадено заявлението“ и се поставя запетая.

• 12. В чл. 24л се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване“ се заменят с „Приложение II от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване”.
2. В ал. 6 се създава изречение второ:

„Разрешението се издава по ускорена процедура за чужденци, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.“

3. В ал. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „а при ускорена процедура — срокът е 5-дневен“.
4. Създава се нова ал. 15:

„(15) Когато заявлението за издаване на разрешение по ал. 3 бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи обезщетение на чужденеца съгласно българското законодателство.“

5. Досегашната ал. 15 става ал. 16.

• 13. В чл. 24м, ал. 1 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954“.
• 14. Създава се чл. 24р:

„Чл. 24р. (1) Разрешение за продължително пребиваване до една година могат да получат чужденците, които притежават виза по
чл. 15, ал. 1 и са приети като специализанти в Република България.

(2) Заявление за получаване на разрешението по ал. 1 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващият го документ;
2. доказателства за осигурено жилище;
3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;
4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;
5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване — при първоначално подаване на заявлението;
6. удостоверение за приемането му за специализация в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката;
7. удостоверение, издадено от висшето училище, че чужденецът е специализант през съответната година;
8. доказателства за платена такса за записване във висшето училище, която се представя след влизане на лицето на територията на Република България.

(3) Заявлението по ал. 2 се подава в срок до 14 дни след влизането на чужденеца на територията на Република България и се разглежда в срок от 30 дни след неговото подаване. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(4) Дирекция „Миграция“ и отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласува всяко заявление с Държавна агенция „Национална сигурност“, която в срок до 14 дни от постъпването му изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.

(5) След предоставяне на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1 се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954.

(6) За решенията, взети въз основа на заявленията за пребиваване по реда на този член, чужденците се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

• 15. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 9 думите „по собствено желание“ се заменят със „са освободени от българско гражданство“;

б) в т. 11 след думите „ако са пребивавали“ се добавя „законно и“.

2. В ал. 2 се създават изречения пето и шесто:

„За предоставяне на постоянно пребиваване се представя и свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване — при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1. Когато чужденецът е с предоставено продължително пребиваване на територията на страната, свидетелството за съдимост в Република България се прилага служебно от дирекция „Миграция“ или отдел/сектори/групи „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“

• 16. Създава се нов чл. 25б:

„Чл. 25б. Правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец се прекратява автоматично с придобиване на българско гражданство. В случаите на освобождаване или на лишаване от българско гражданство или на отмяна на натурализация правото на пребиваване не се възстановява автоматично.“

• 17. В чл. 25г се правят следните изменения:

1. В ал. 2 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954“.
2. В ал. 3 думите „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954“.

• 18. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 числото „19“ се заменя с „18“.
2. В ал. 2 след думите „чл. 24п“ се поставя запетая и се добавя „чл. 24р“.
3. Създава се нова ал. 11:

„(11) Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване, когато се установи, че предприятието на работодателя е създадено или извършва дейност с основната цел да улеснява влизането и пребиваването на чужденци.“

4. Досегашните ал. 11 и 12 стават съответно ал. 12 и 13.

• 19. Член 27 се изменя така:

„Чл. 27. (1) Срокът на валидност и/или продължителността на престоя на издадена шенгенска виза може да се удължи до 90 дни в рамките на 180 дни, ако чужденецът представи доказателство за извънредни обстоятелства или за причини от хуманитарен характер, които го възпрепятстват да напусне територията на държавите членки преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя. Удължаването се извършва безплатно.

(2) Срокът на валидност и/или продължителността на престоя по силата на издадена шенгенска виза може да се удължи до 90 дни в рамките на 180 дни, ако чужденецът представи доказателство за сериозни лични причини, които оправдават удължаването на срока на валидност или на продължителността на престоя. За удължаване на срока на валидност на виза се заплаща такса.

(3) Териториалната валидност на удължената виза остава същата като на първоначално издадената, освен ако в решението за удължаване на валидността на визата компетентният орган не я ограничи изрично до територията на Република България.

(4) Дирекция „Миграция“, отдел/сектор/групи „Миграция“ при СДВР и ОДМВР удължават срока на валидност на визата на чужденец, който се намира на територия Република България към момента на подаване на заявлението за удължаване. За всяко удължаване на шенгенска виза се уведомява Държавна агенция „Национална сигурност“, като се посочват причините, мотивите и срокът за удължаване на валидността или на продължителността на престоя.

(5) Чужденецът подава заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона преди изтичане на разрешения срок на пребиваване, към което прилага и следните документи:

1. паспорт или заместващ го документ за пътуване със срок на валидност, надвишаващ минимум с три месеца срока на исканото удължаване на визата, както и копия от страниците със снимката и личните данни;
2. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, жилище и медицинска застраховка за срока на заявеното продължаване на визата;
3. документи, доказващи наличието на извънредни обстоятелства, причини от хуманитарен характер или обосноваващи наличието на сериозни лични причини по смисъла на ал. 1 и 2.

(6) Удължаването на срока на валидност на визите се прави чрез полагане на визов стикер.

(7) Информацията за визи с удължен срок на валидност се въвежда във Визовата информационна система съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от
9 юли 2008 г. относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави-членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС).

(8) Срокът на пребиваване на лице по чл. 23а може да бъде продължен от Министерството на външните работи без спазване на ограниченията по ал. 1 и 2 по ред, определен с акт на Министерския съвет.”

• 20. В чл. 28 се правят следните допълнения:

1. В ал. 3 след думата „предоставило“ се добавя „краткосрочно“.
2. В ал. 4 след думата „регистрират“ се добавя „незабавно“.
3. Създава се нова ал. 5:

„(5) При промяна на адреса на пребиваване чужденци с предоставено право на продължително, постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България са длъжни в 30-дневен срок да заявят това обстоятелство пред службите за административен контрол на чужденци и да подадат заявление за издаване на български личен документ.“

• 21. В чл. 33к се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 1 думите „всички видове“ се заличават.
2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава от работодателя или от упълномощено от него лице или от чужденеца в дирекция „Миграция“ или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи независимо от адреса на пребиваване на чужденеца. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване или има предоставена международна закрила, срокът за подаване на заявлението е не по-късно от два месеца преди изтичането на разрешения срок на продължително пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Когато срокът на валидност на притежаваното от чужденеца по изречение второ разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението, му се издава документ, удостоверяващ това обстоятелство. При първоначално кандидатстване за Синя карта на ЕС не се изисква чужденецът да е извън територията на Република България, ако има разрешено продължително пребиваване в страната. Заявлението за картовия документ се подава по адреса на пребиваване на чужденеца.“

3. В ал. 5:

а) точка 3 се изменя така:

„3. доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип „Синя карта на ЕС“, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954;“

б) в т. 7 думите „датата на издаване“ се заменят с „датата на получаване“;

в) точка 9 се изменя така:

„9. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок един месец или до издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване;“

г) създава се т. 11:

„11. извън случаите по т. 8 се прилага удостоверение на Националния център за информация и документация за признаване на придобитото от чужденеца висше образование в чуждестранни висши училища, а ако удостоверението е вписано в Регистъра за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер и дата на издаването му, като удостоверението не се прилага.“

4. В ал. 6 думата „постоянен“ се заличава.
5. В ал. 12 думите „8 и“ се заличават.
6. В ал. 13, изречение първо думите „до 20 дни“ се заменят с „до 30 дни“.
7. Алинея 14 се изменя така:

„(14) В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 5 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок един месец — до издаване на разрешение за продължително пребиваване Синя карта на ЕС. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.“

8. В ал. 23 думите „Длъжност, която не е посочена в списъка, съдържащ се в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“ се заменят с „Длъжност извън тези по чл. 17, ал. 2, буква „б“ от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
9. Алинея 25 се изменя така:

„(25) Дирекция „Миграция“ уведомява държавата — членка на ЕС, която е предоставила международната закрила, че има подадено заявление за издаване на Синя карта на ЕС в Република България, като отправя искане за потвърждаване дали чужденецът все още се ползва с международна закрила към момента на издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Когато предоставената закрила е оттеглена с окончателно решение, Република България не вписва забележката по ал. 24. Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет уведомява дирекция „Миграция“ за настъпило прехвърляне в отговорността за международната закрила на притежателя на Синя карта на ЕС с цел изменение на забележката в документа, издаден съгласно изискванията на Регламент (ЕО)
№ 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954 в тримесечен срок от прехвърлянето, като в полето „Забележка“ на Синята карта на ЕС се вписва „Международна закрила, предоставена от България на …….. г.“.”

10. Алинея 27 се изменя така:

„(27) След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си по облекчена процедура.“

11. Създават се ал. 28-30:

„(28) Новият работодател подава заявление с приложени документи по ал. 5, т. 6 и 7. След положително становище от Агенцията по заетостта по комплекта документи притежателят на Синя карта подава заявление за издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.

(29) След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени заеманата длъжност в същия сектор по облекчена процедура, като работодателят подава заявление с приложени документи по ал. 5, т. 7 и 8. След положително становище от Агенцията по заетостта по комплекта документи притежателят на Синя карта на ЕС подава заявление за издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.

(30) Алинея 1 не се прилага за чужденци:

1. които са подали молба за международна закрила и очакват решение по своя молба или се ползват с временна закрила;
2. които са подали молба за убежище и очакват решение по своята молба;
3. които кандидатстват за пребиваване в Република България в качеството на научни работници с цел провеждане на научноизследователски проект;
4. които имат в друга държава членка статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС и упражняват своето право да пребивават в Република България с цел извършване на икономическа дейност в качеството си на заето или самостоятелно заето лице;
5. чието експулсиране е било временно отложено поради фактически или правни основания;
6. командировани чужденци, за периода на командироването им на територията на Република България;
7. които по силата на споразумения между Европейския съюз и държавите членки, от една страна, и трети държави, от друга страна, се ползват в качеството на граждани на тези трети държави с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Европейския съюз.“

• 22. В чл. 33л се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „разрешение за временно пребиваване на чужденеца“ се заменят с „разрешение за продължително пребиваване за 90 дни“.
2. Създават се ал. 6-8:

„(6) Дирекция „Миграция“ уведомява заявителя по ал. 4 и първата държава членка за своето решение във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни след датата на подаване на пълното заявление. При извънредни и надлежно обосновани обстоятелства, свързани със сложността на заявлението, срокът за разглеждането му се удължава с 30 дни, за което се уведомява заявителят. В случай на отказ по заявлението по причини, че представените документи са придобити чрез измама или са неистински или преправени или че притежателят на Синя карта на ЕС представлява заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, дирекция „Миграция“ посочва в уведомлението си до първата държава членка тези обстоятелства.

(7) Притежател на Синя карта на ЕС може да се премести в Република България, след като е пребивавал законно шест месеца в друга държава членка, която е различна от държавата членка, която е издала първата Синя карта на ЕС.

(8) Притежателят на валидна Синя карта на ЕС, издадена от друга държава — членка на Европейския съюз, може да влезе и да пребивава в Република България за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на конкретна служебна работа, без да се изисква друго разрешение за извършване на такава дейност освен Синята карта на ЕС и редовен паспорт.“

• 23. В чл. 33м се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „на национално разрешение за пребиваване за висококвалифицирана трудова заетост“ и запетаята пред тях се заличават.
2. Създават се ал. 4 и 5:

„(4) Член на семейство на притежател на Синя карта на ЕС може да получи статут на дългосрочно пребиваване в Република България, ако е пребивавал 5 години законно и непрекъснато на територията на държави — членки на Европейския съюз, като член на семейство на притежател на Синя карта на ЕС, от които последните две години на територията на Република България. Периодите на отсъствие от територията на държавите — членки на ЕС, не прекъсват 5-годишния период и се отчитат при изчисляването му, когато са под 6 последователни месеца и не надхвърлят общо 10 месеца за 5-годишния период.

(5) На чужденците по ал. 4 се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954. В полето „категория разрешение“ се отбелязва „дългосрочно пребиваващ в ЕС“.“

• 24. В чл. 33н се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „чл. 33ф, ал. 1“ се заменят с „чл. 33л, ал. 8“.
2. В ал. 3 се създава изречение трето:

„Притежателят на Синя карта на ЕС уведомява дирекция „Миграция“ в срок 7 дни за началото на периода на безработица.“

3. Създава се ал. 7:

„(7) В съответствие с изискванията на българското законодателство притежателят на Синя карта на ЕС може да упражнява свободна професия едновременно с висококвалифицираната трудова заетост само в сектора, за който е получено разрешението.“

• 25. В чл. 33о се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Когато семейството на притежателя на Синя карта на ЕС не се е събрало в първата държава членка, се прилага процедурата по събиране на семейство съгласно чл. 33х.“

2. Алинея 7 се изменя така:

„(7) Когато притежателят на Синя карта на ЕС, издадена в друга държава членка, се премести в Република България съгласно чл. 33л, ал. 1 или 7 и когато семейството му вече се е събрало в друга държава членка, на членовете на неговото семейство се разрешава да го придружат или да се присъединят към него. В тези случаи е възможно едновременно подаване на заявлението на разрешаване на Синя карта на ЕС и това на членовете на неговото семейство, като решението на заявлението на членовете на семейство се вземат и съобщават едновременно с решението по заявлението за Синя карта на ЕС. Когато срокът на валидност на притежаваното от тях разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението им се издава разрешение за продължително пребиваване за 90 дни.“

3. В ал. 8 т. 2 се изменя така:

„2. разрешение за пребиваване в първата държава членка на член на семейство на Синя карта на ЕС, документите по чл. 33о, ал. 3, т. 2 и доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на притежател на Синя карта на ЕС в първата държава — членка на Европейския съюз;“.

4. Създава се ал. 15:

„(15) Разпоредбите на ал. 1-14 се прилагат и по отношение на членовете на семейство на притежател на Синя карта на ЕС, на когото е предоставена международна закрила, и когато притежателят на Синя карта на ЕС се е преместил в държава членка, различна от държавата членка, предоставила закрилата.“

• 26. В чл. 33п се правят следните изменения:

1. В ал. 4 думите „до 30 дни преди изтичане на пребиваването“ се заменят с „не по-късно от 30 дни преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване на чужденеца на територията на Република България“.
2. Алинея 7 се изменя така:

„(7) Заявлението по ал. 6 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Когато заявлението по ал. 6 е подадено в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща на дирекция „Миграция“. В срок от три дни отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи извършва проверка, когато са налице основателни съмнения, че чужденецът няма да живее на декларирания от него адрес, като протоколът от проверката се изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“.“

3. В ал. 9, изречение трето думите „до 10 дни“ се заменят с „до 3 дни“.
4. В ал. 13 думите „9 и“ се заличават.
5. Алинея 15 се изменя така:

„(15) В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 6 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. Подадените документи в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се изпращат незабавно по електронен път в дирекция „Миграция“. Когато в определения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.“

• 27. В чл. 33у ал. 3 се изменя така:

„(3) При преминаване в режим на работа от разстояние в друго населено място в Република България, различно от посоченото в разрешението за пребиваване на притежателя на Синя карта на ЕС, работодателят, упълномощено от него лице или чужденецът подава заявление за издаване на нов документ – разрешение за пребиваване на притежател на Синя карта на ЕС, в отдел/сектор/група „Миграция“ към областната дирекция на Министерството на вътрешните работи по адрес на пребиваване, към което прилага документ за осигурено жилище на новия адрес.“

• 28. Член 33ф се изменя така:

„Чл. 33ф. (1) За получаване право на продължително пребиваване с цел събиране на семейството чужденецът с разрешено пребиваване, не по-малко от една година на територията на Република България, подава в дирекция „Миграция“ или в ОДМВР заявление по образец съгласно Приложение № 3, към което прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ на члена на семейството със срок на валидност не по-малко от 6 месеца считано от датата на подаване на заявлението със страниците на снимката и личните данни;

 

2. доказателства за осигурено жилище;
3. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка за членовете на семейството, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;
4. свидетелство за съдимост на члена на семейството, издадено към датата на подаване на документите от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване — при първоначално подаване на заявлението;
5. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;
6. документи относно обстоятелствата за издръжка на членовете на семейството и необходимостта от полагане на лични грижи поради здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4.

(2) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26,
ал. 4 службите за административен контрол на чужденците изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване.

(3) Заявлението по ал. 1 се разглежда и решава в срок до един месец след съгласуване с Държавна агенция „Национална сигурност“, която предоставя становището си в срок до 15 дни.

(4) За взетото решение за събиране на семейството директорът на дирекция „Миграция“, директорите на областни дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощените от тях длъжностни лица уведомяват писмено заявителя по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) За взетото решение за събиране на семейството директорите на ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица уведомяват дирекция „Миграция“ – МВР, като представят мотивирано писмено становище, съдържащо списък с приложените от чужденеца документи, справки за наличието или липсата на принудителни административни мерки, информация за задграничното представителство, където ще бъде подадено заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, и основанието или липсата на такова за събиране на семейството.

(6) Положителното решение по заявлението за събиране на семейството е основание на чужденеца — член на семейството, да бъде издадена виза по чл. 15, ал. 1 по облекчена процедура. Чужденецът подава заявление за виза пред задграничното представителство на Република България в държавата по постоянното му местоживеене или в задграничното представителство, акредитирано за държавата на постоянното му местоживеене, в срок до 6 месеца от уведомяването му.

(7) Събирането на семейство на чужденци по чл. 33о, ал. 2 и
чл. 33р, ал. 1 не е обвързано с необходимостта титулярят да е пребивавал определен минимален срок.

(8) В случаите, когато компетентната служба за административен контрол на чужденците откаже да признае документ по гражданско състояние, който е представен пред нея, заинтересованото лице може да предяви установителен иск пред Софийския градски съд.“

• 29. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 след думите „чл. 24п“ се поставя запетая и се добавя „24р“;

б) точка 6 се изменя така:

„6. се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите — членки на Европейския съюз, за период 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по 25г; срокът на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите — членки на Европейския съюз, за период 12 последователни месеца;“

в) в т. 22 думите „чл. 33ф, ал. 1“ се заменят с „чл. 33л, ал. 8“;

г) създава се т. 23:

„23. е отнето правото на достъп до пазара на труда.“

2. Създава се ал. 7:

„(7) Освен при обстоятелствата по ал. 1, т. 14 и 17, издадената от Република България Синя карта на ЕС не се отнема в случаите, когато чужденецът е подал заявление в друга държава членка за пребиваване над 90 дни и тя все още не е взела решение по заявлението.“

• 30. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 3 се изменя така:

„3. се установи, че чужденец е влязъл и пребивава в страната с неистински, преправен или издаден на друго лице паспорт или заместващ го документ за пътуване;“.

2. В т. 5 думите „с преправен“ се заменят с „преправен или издаден на друго лице“.
3. Създава се т. 6:

„6. са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 18, 18а, 19, 21 или 22.“

• 31. В чл. 42з, ал. 1 се създава т. 4:

„4. краткосрочно пребиваващ чужденец не напусне територията на страната след изтичане на разрешения срок на пребиваване.“

• 32. В чл. 43 ал. 3 се изменя така:

„(3) Забранява се напускане на Република България на малолетни и непълнолетни лица с обичайно местопребиваване в Република България, за които има съдебно решение за налагане на забрана за напускане на страната по реда на чл. 127б от Семейния кодекс.“

• 33. В чл. 44в се създава ал. 5:

„(5) Сигнал за забрана за напускане по чл. 32, параграф 1 буква „в“ от Регламент (ЕС)  2018/1862 се въвежда в ШИС въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 127б от Семейния кодекс.“

• 34. В глава пета, раздел I се създава нов чл. 47:

„Чл. 47. (1) Когато Република България отнеме или откаже издаването на Синя карта на ЕС на чужденец с предоставена международна закрила от друга държава членка, преди да експулсира чужденеца, отправя запитване до държавата членка, предоставила закрилата, дали чужденецът все още се ползва с международна закрила. Когато чужденецът все още се ползва с международна закрила в държавата членка, предоставила закрилата, той и членовете на неговото семейство се експулсират в тази държава членка незабавно.

(2) Когато държава членка отнеме или не поднови Синя карта на ЕС на чужденец с предоставена международна закрила от Република България и вземе решение за експулсирането му, Република България в срок до един месец след получаването на запитването предоставя информация дали чужденецът още се ползва с международна закрила и приема незабавно и без формалности чужденеца и членовете на неговото семейство на територията на Република България.“

• 35. Създава се нов чл. 48в:

„Чл. 48в. Притежателят на Синя карта на ЕС поема разходите, свързани със завръщането му в Република България, както и на членовете на неговото семейство, когато друга държава членка е отхвърлила заявлението му за пребиваване над 90 дни по смисъла на чл. 33л.“

• 36. Създава се нов чл. 51а:

„Чл. 51а. (1) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв. чужденец, който не изпълни задължението си да подаде заявление в срока, предвиден в чл. 24и, ал. 4, чл. 33к, ал. 3, чл. 33о, ал. 5 и чл. 33п, ал. 4.

(2) Наказва се с имуществена санкция от 200 до 1000 лв. работодател, който не изпълни задължението си да подаде заявление в срока, предвиден по чл. 24и, ал. 4, чл. 33к, ал. 3, чл. 33о, ал. 5 или
чл. 33п, ал. 4.

(3) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 до 1000 лв.

(4) Когато нарушенията по ал. 2 са извършени повторно, се налага глоба от 400 до 2000 лв.

(5) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.“

• 37. Създава се чл. 51б:

„Чл. 51б. (1) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв. чужденец, който след влизането си с виза по чл. 15, ал. 1 на територията на Република България не изпълни задължението си да се яви в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да представи към заявлението си копие на страницата от паспорта с положена виза и задължителна медицинска застраховка в срока, предвиден в чл. 24и,
ал. 16, чл. 24к, ал. 18, чл. 33к, ал. 14 и чл. 33п, ал. 15.

(2) Наказва се с имуществена санкция от 500 до 2500 лв. работодател, който не се яви лично или чрез упълномощено от него лице заедно с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи след влизането на чужденеца с виза по чл. 15, ал. 1 на територията на Република България в срока, предвиден по чл. 24и,
ал. 16, чл. 24к, ал. 18, чл. 33к, ал. 14 и чл. 33п, ал. 15.

(3) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 до 1000 лв.

(4) Когато нарушенията по ал. 2 са извършени повторно, се налага глоба от 1000 до 5000 лв.

(5) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.“

• 38. Създава се чл. 57а:

„Чл. 57а. (1) Обработването и обменът на информация за подадените заявления за издаване на разрешения за пребиваване по
чл. 24и, чл. 24к, чл. 33к и чл. 33п и на декларациите за регистрация на сезонна работа до 90 дни, съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, се извършва чрез използването на Автоматизирана информационна система „Платформа за производство за издаване на разрешения за пребиваване и работа“.

(2) Заявленията за издаване на разрешения за пребиваване по чл. 24и, чл. 24к, чл. 33к и чл. 33п и декларациите за регистрация на сезонна работа до 90 дни, съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, подадени по електронен път, се приемат и обработват чрез информационната система по ал. 1.

(3) Чрез информационната система по ал. 1 се извършва обменът на данни по чл. 57, като писмени становища, които органите на МВР изискват, се предоставят чрез нея.

(4) Заявленията за издаване на разрешения за пребиваване по чл. 24и, чл. 24к, чл. 33к и чл. 33п на едно и също правно основание и декларациите за регистрация на сезонна работа до 90 дни съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се разглеждат по реда на постъпването им и се разпределят на случаен принцип чрез функционалностите на информационната система по ал. 1.

(5) Достъп до информационната система по ал. 1 имат оправомощени от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ длъжностни лица.

(6) Достъпът до данните, съдържащи се в информационната система по ал. 1, имат и лицата, за които се отнасят съответните данни, като този достъп се осъществява по реда на чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление.“

• 39. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 1:

а) точка 20 се изменя така:

„20. „Доказателства за осигурено жилище“ са документи, както следва:

а) нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота; документите, доказващи ползването на имота, следва да бъдат представени в оригинал или с нотариална заверка на подписите;

б) декларация от собственика на имота за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършено едновременно.“;

б) създават се т. 26-35:

„26. „Служител-стажант“ е лице, което има висше образование и е преместено в приемащото предприятие с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане за периода на трансфера.

27. „Специалист“ е лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и което притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие.
28. „Стажант“ е чужденец, който има висше образование или който участва в образователен курс за придобиване на висше образование в трета държава, и който е приет на територията на Република България в рамките на програма за стаж за придобиване на знания, практически умения и опит в условията на професионална среда.
29. „Студент“ е чужденец по смисъла на чл. 66, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, който се обучава в редовна форма на обучение, което може да включва предварителен подготвителен курс и/или задължителен стаж.
30. „Ученик“ е чужденец по смисъла на чл. 173, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, който е приет на територията на Република България в програма за ученически обмен или в образователен проект, осъществявани от училище.
31. „Специализант“ е чужденец по смисъла на чл. 66, ал. 4 от Закона за висшето образование, който се обучава в редовна форма на обучение, което може да включва предварителен подготвителен курс и/или задължителен стаж.
32. „Доказателства за офис“ са нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота. Документите, доказващи ползването на имота, следва да бъдат представени в оригинал или с нотариална заверка на подписите.
33. „Държави членки“ са държавите — членки на Европейския съюз, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, както и Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария.
34. „Вътрешни граници“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници).
35. „Външни граници“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници).“
36. Създава се § 2в:

„§ 2в. Свидетелство за съдимост на чужденец, кандидатстващ на основание чл. 24и, чл. 24к, чл. 33к и чл. 33п, се представя в оригинал при подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 и след влизането на чужденеца на територията на Република България в сроковете по чл. 24и, ал. 16, чл. 24к, ал. 18, чл. 33к, ал. 14 и чл. 33п,
ал. 15, когато същото не е представено в оригинал при първоначалното подаване на документите.“

 

 

3. Създава се § 2г:

„§ 2г. Този закон въвежда изискванията на Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари
2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2021 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицираната трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50.“

 

Преходни и заключителни разпоредби

 

• 40. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни производства за предоставяне право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 16 се довършват по досегашния ред.
• 41. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни производства за предоставяне право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 и 11 се довършват по новия ред.
• 42. Информационната система по чл. 57а, ал. 1 се администрира, поддържа и надгражда от министъра на електронното управление или от оправомощено от него лице.
• 43. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 80 и 101 от 2015 г. и бр. 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 17, 24, 34 и 101 от 2019 г., бр. 89 от 2020 г., бр. 32 от 2022 г. и бр. 39 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 29 ал. 7 се изменя така:

„(7) Правата по ал. 1, т. 3 и 4 не се предоставят на чужденец с допусната последваща молба за международна закрила, с изключение на лица, които принадлежат към уязвима група. Тези права не се предоставят и на членовете на семейството на чужденец с предоставена международна закрила, пристигнали в Република България на основание разрешено събиране по този закон, когато заявлението за събирането е подадено повече от шест месеца след предоставянето на международната закрила на молителя.“

2. В чл. 34:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Към заявлението се представят официални писмени доказателства за семейната връзка и копия от личните документи на членовете на семейството или документите им за пътуване в чужбина. Когато заявлението за събиране на семейството е подадено повече от шест месеца след предоставяне на международна закрила се прилагат и:

1. доказателства за осигурено жилище;
2. доказателства, че чужденецът, получил закрила, е здравно осигурен по реда на Закона за здравното осигуряване, както и задължителна медицинска застраховка, валидна за срок един месец на територията на Република България – до регистрацията по чл. 61а, ал. 1 за членовете на неговото семейство;
3. доказателства за стабилни и редовни трудови доходи или други финансови средства за издръжка на себе си и членовете на своето семейство, без да се прибягва до системата за социално подпомагане в размер, не по-малък от еднократния размер на минималната месечна работна заплата за страната.“

б) в ал. 3 се създава т. 3:

„3. когато се установи, че чужденецът използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание или умишлено, в устна или в писмена форма дава невярна или укрива съществена информация относно членовете на семейството си.“;

в) алинея 5 се изменя така:

„(5) Когато чужденец със статут на бежанец не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него декларация или по друг начин. Когато чужденец с хуманитарен статут не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, но е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни, бракът и родството могат да бъдат установени чрез провеждане на интервю и други подходящи проучвания. Предоставяне на доказателства по ал. 1, т. 1-3 не се изисква от непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, получил закрила.“;

г) алинея 7 се изменя така:

„(7) Визи на членовете на семейството се издават след разрешението по ал. 2 от българските дипломатически или консулски представителства. Визи на членовете на семейството или на другите лица, отговорни по силата на закона или обичая за непридружен или разделен малолетен или непълнолетен чужденец, се издават от българските дипломатически или консулски представителства след разрешението по ал. 4 и след представянето на документите по ал. 1 и декларация за поемане на задължение да се осигури жилище и издръжка на детето след събирането.“;

д) създава се ал. 10:

„(10) Решенията по ал. 2 и 4 се издават в срок до 3 месеца от образуването на производството за събиране на семейството.”

3. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 20:

„20. „Доказателства за осигурено жилище“ е понятие по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.“

• 44. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 98 и 100 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 24 от и 101 от 2019 г., бр. 103 от 2020 г. и бр. 67 и 106 от 2023 г.), в чл. 127б ал. 4 се изменя така:

„(4) С образуване на производството съдът се произнася относно напускането на страната от детето до обявяване на решението по ал. 5. При налагане на забрана детето да напуска страната съдът незабавно уведомява компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.“

• 45. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. — бр. 26 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г., бр. 1, 18, 35, 53, 54 и 107 от 2014 г.,
  бр. 12, 48, 54, 61, 72, 79, 98 и 102 от 2015 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2016 г. — бр. 20 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2016 г., бр. 85, 101 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 30, 40, 77, 92, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 99 и 101 от 2019 г., бр. 54, 67 и 103 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 18, 32 и 62 от 2022 г., бр. 8, 13, 64, 66, 82, 84, 87 и 106 от
  2023 г. и бр. 13 и 16 от 2024 г., Решение № 6 на Конституционния съд — бр. 36 от 2024 г.; изм., бр. 39 и 85 от 2024 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 33, ал. 1 се създават т. 4в и 4г:

„4в. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа”;

4г. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник.“

2. В чл. 34, ал. 2 се създават т. 2в и 2г:

„2в. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4в — от датата на получаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“;

2г. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4г — от датата на получаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник.“

• 46. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от
  2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г., Решение
  № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм. и доп.,
  бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 33, 81, 97 и 101 от 2016 г., бр. 85 и 97 от 2017 г., бр. 14 и 24 от 2018 г., бр. 1, 12, 17, 24, 34, 58 и 101 от
  2019 г., бр. 60, 69, 98 и 101 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 32 от 2022 г. и бр. 8, 65 и 67 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 14:

а) в ал. 3 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2017 година за изменение на Регламент (EО) № 1030/2002 на Съвета относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1954“;

б) в ал. 4 думите „удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС“ се заменят с „документ за пребиваване на гражданин на Съюза“.

2. В чл. 16 се създава ал. 7:

„(7) Биометричните данни на лицето, които се съхраняват в електронния носител на информация в българските лични документи, се използват само от органи, определени с акт на министъра на вътрешните работи, съобразно законовите им правомощия и с цел проверка на:

1. автентичността на личната карта или на документа за пребиваване;
2. самоличността на притежателя с помощта на пряко наличните сравними отличителни черти, когато представянето на лична карта или документ за пътуване се изисква по закон.“
3. В чл. 30:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Лична карта на българските граждани от 14- до 18-годишна възраст се издава със срок на валидност 4 години, а на навършилите
18-годишна възраст — със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 70-годишна възраст, може да им се издаде лична карта със срок на валидност 30 години.”;

б) алинея 2 се изменя така:

„(2) При временна физическа невъзможност за снемане на биометрични данни — пръстови отпечатъци от лицето, се издава лична карта със срок на валидност 12 месеца.”

4. Член 39б се отменя.
5. В чл. 59:

а) в ал. 2, т. 18 и 19 след думите „Регламент (ЕО) № 1030/2002“ се поставя запетая и се добавя „изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954“;

б) в ал. 3:

аа) в т. 1 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване“, а след думите „до 5 години“ се поставя запетая и се добавя „съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 10 ДИР 2004/38/ЕО”;

бб) в т. 2 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване“, а след думите „до 10 години“ се поставя запетая и се добавя „съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 20 ДИР 2004/38/ЕО“;

в) в ал. 4:

аа) в основния текст думите „удостоверения за пребиваване“ се заменят с „документи за пребиваване“;

бб) в т. 1 след думите „ненадвишаващ 5 години“ се поставя запетая и се добавя „като в поле „Забележка“ се изписва „Директива 2004/38/ЕО“;

вв) в т. 2 след думите „валидност 10 години“ се поставя запетая и се добавя „като в поле „Забележка“ се изписва „Директива 2004/38/ЕО“.

6. В чл. 76, т. 9 думите „нотариално заверено писмено“ се заличават.
7. В чл. 80 числото „50“ се заменя със „120“ и числото „300“ се заменя с „500“.
8. В чл. 81:

а) в ал. 1, в основния текст числото „20“ се заменя с „50“ и числото „150“ се заменя с „250“;

б) в ал. 2, в основния текст числото „30“ се заменя с „80“ и числото „200“ се заменя с „300“;

в) в ал. 3 числото „50“ се заменя със „120“ и числото „300“ се заменя с „500“.

9. В чл. 82:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) За административни нарушения, установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба:

1. за нарушение по чл. 80 — в размер на 80 лв.;
2. за нарушение по чл. 81, ал. 1 — в размер на 30 лв.;
3. за нарушение по чл. 81, ал. 2 — в размер на 50 лв.”;

б) създава се нова ал. 2:

„(2) Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: самоличността на служителя, наложил глобата; самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволно заплащане. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Образци на бланки на фиш се утвърждават от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2.“;

в) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.

10. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 18 се отменя.

• 47. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. 80 2006 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 36, 93 и 102 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 21 от
  2012 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14 и 56 от 2018 г. и бр. 1 и 34 от 2019 г., бр. 60 от 2020 г.,
  бр. 21 от 2021 г. и бр. 67 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 9а, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 година за изменение на Регламент (EО)
   № 1030/2002 на Съвета относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1954“.
2. В чл. 10 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954”.
3. В чл. 12, ал. 1 думите „карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954“, като в поле /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 10 ДИР 2004/38/ЕО“.
4. В чл. 13, ал. 1 думите „карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване по чл. 12“.
5. В чл. 27, ал. 1 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност“ се поставя запетая и се добавя „директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.
6. В чл. 34 ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от компетентни длъжностни лица, оправомощени от директора на дирекция „Миграция“ или от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР.

(2) Въз основа на съставените актове директорът на дирекция „Миграция“, съответно директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“, или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.“

7. В § 1 от Допълнителните разпоредби:

а) в т. 4 думите „Карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954“, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 10 ДИР 2004/38/ЕО“;

б) в т. 5 думите „Карта за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент  (ЕС) 2017/1954“, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 20 ДИР 2004/38/ЕО“.

8. В § 1а, ал. 11 от Допълнителните разпоредби думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕО)
   № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954“.
9. Навсякъде в закона думата „удостоверение“ се заменя с „документ“.

• 48. В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (обн., ДВ, бр. 33 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 24 от 2018 г., бр. 34 от 2019 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 41 от 2022 г. и
  бр. 8 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 5, ал. 2 се създава т. 4:

„4. шест месеца — след изтичането на срока на командироването по чл. 41, ал. 1 и 4.”

2. В чл. 7, ал. 1, т. 1 думите „с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните
   12 месеца“ се заменят с „наети по трудово правоотношение от местния работодател в предходните 12 месеца“.
3. В чл. 8, ал. 1 т. 1 се отменя.
4. В чл. 17, ал. 2, в т. 1 букви „б“ и „в“ се изменят така:

„б) когато се отнася за ръководители и специалисти в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за съответен професионален опит на длъжност, изискваща завършено висше образование, придобит най-малко три години в период на седем години преди подаването на заявление за Синя карта на ЕС, които имат отношение към длъжността, посочена в трудовия договор, и които принадлежат към Група 133 „Ръководители в областта на информационните и комуникационните технологии“ или Подклас 25 „Специалисти по информационни и комуникационни технологии“ от Националната класификация на професиите и длъжностите;

в) когато се отнася за длъжности извън буква „б“ — знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на длъжност, изискваща придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или със сектора, посочени в трудовия договор.“

5. Член 23 се отменя.
6. В чл. 24:

а) в ал. 1 след думите „изпълнителният директор на Агенцията по заетостта“ се добавя „или оправомощени от него длъжностни лица“;

б) създават се ал. 3 и 4:

„(3) Регистрацията по ал. 2 се прави по ускорена процедура за чужденци, които поне веднъж са извършвали сезонна работа до 90 дни на територията на Република България през последните 5 години.

(4) Условията и редът за регистрацията по ал. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.“

7. В чл. 41:

а) в ал. 1 думите „по чл. 40, ал. 1“ се заменят с „на лицата по
чл. 40, ал. 2, т. 1“, а думите „до една година“ се заменят с „до 12 месеца“;

б) алинея 2 се изменя така:

„(2) Разрешението за работа на лицата по чл. 40, ал. 2, т. 2 се издава за срока на валидност на документа за продължително пребиваване, издаден от Министерството на вътрешните работи. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от срока на разрешението за продължително пребиваване, разрешението за работа се издава за срока на трудовия договор.“;

в) създава се нова ал. 3:

„(3) Срокът по ал. 2 може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначалното издаване.“;

г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „с до 12 месеца‘‘ се заменят с „до 6 месеца“ и накрая на изречението се поставя запетая и се добавя „при условие че са изпълнени изисквания на наредбата по
чл. 5, ал. 3“;

д) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.

8. В чл. 42, ал. 1 т. 3 се отменя.
9. В чл. 43, ал. 1 т. 4 се отменя.
10. В чл. 47, ал. 1 т. 6 се отменя.
11. В чл. 49, ал. 2, т. 10 думата „съпрузи“ се заменя с „лица“.
12. В § 1 от Допълнителните разпоредби:

а) точка 1 се изменя така:

„1. „Висококвалифицирана заетост“ е наемане на работа на лице, което притежава висока професионална квалификация, представляваща:

а) придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг официален документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три академични години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава, или

б) когато се отнася за ръководители и специалисти в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии — знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за съответен професионален опит на длъжност, изискваща завършено висше образование, придобит най-малко три години в период на седем години преди подаването на заявление за Синя карта на ЕС, които имат отношение към длъжността, посочена в трудовия договор, и които принадлежат към Група 133 „Ръководители в областта на информационните и комуникационните технологии“ или Подклас 25 „Специалисти по информационни и комуникационни технологии“ от Националната класификация на професиите и длъжностите;

в) когато се отнася за длъжности извън буква „б“ — знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на длъжност, изискваща придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или със сектора, посочени в трудовия договор.“;

б) точки 27-28б се изменят така:

„27 „Служител-стажант“ е лицето по смисъла на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

28. „Специалист“ е лицето по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

28а. „Стажант“ е чужденецът по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

28б. „Студент“ е чужденецът по смисъла на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.“;

в) точка 28д се изменя така:

„28д. „Ученик“ е чужденецът по смисъла на § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.“;

г) точка 35 се изменя така:

„35. „Висока степен на професионални умения“ е:

а) когато се отнася за ръководители и специалисти в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за съответен професионален опит на длъжност, изискваща завършено висше образование, придобит най-малко три години в период на седем години преди подаването на заявление за Синя карта на ЕС, които имат отношение към длъжността, посочена в трудовия договор, и които принадлежат към Група 133 „Ръководители в областта на информационните и комуникационните технологии“ или Подклас 25 „Специалисти по информационни и комуникационни технологии“ от Националната класификация на професиите и длъжностите;

б) когато се отнася за длъжности извън буква „а“ — знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на длъжност, изискваща придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или със сектора, посочени в трудовия договор.“

• 49. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г.,
  бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г., бр. 23, 28, 34, 44, 67, 103, 105 и 110 от
  2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 8, 17, 18, 32, 41, 58 и 62 от 2022 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 94 от 2022 г.; изм. и доп., бр. 102 и 104 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 86, 96 и 102 от 2023 г. и бр. 35, 39 и 85 от 2024 г.), в чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, с изключение за чужденците, които попадат в кръга на задължително здравно осигурените по чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, на министъра на външните работи и на министъра на правосъдието.“

2. Създава се ал. 9:

„(9) В случаите, в които чужденците влизат в Република България на основание събиране на семейство по реда на Закона за убежището и бежанците, по повод заявление за събиране на семейството, подадено повече от шест месеца след предоставяне на международна закрила, са длъжни да притежават задължителна здравна застраховка.”

• 50. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13, 26, 58, 97 и 103 от
  2017 г., бр. 7, 10, 48, 55 и 77 от 2018 г., бр. 7, 17, 34 и 58 от 2019 г., бр. 60 и 85 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 22, 56 и 62 от 2022 г., бр. 48, 67 и 84 от 2023 г. и бр. 18, 19, 33 и 70 от 2024 г.), в чл. 72, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 7:

„7. установено като незаконно пребиваващо на територията на страната;“.

2. Досегашната т. 7 става т. 8.

• 51. В Закона за туризма (обн., ДВ., бр. 30 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г.,
  бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г., бр. 58, 85 и 96 от 2017 г., бр. 37, 77 и 86 от 2018 г., бр. 17, 60 и 100 от 2019 г., бр. 13, 17, 21 и 60 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 56, 80, 102 и 106 от 2023 г. и бр. 41 и 70 от 2024 г.) в чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 5 т. 1 се изменя така:

„1. за туристи — граждани на Република България, на държава — членка на Европейския съюз, на държава — страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария — пълният брой имена и административен идентификатор на физическото лице, посочени в документа за самоличност, вид, номер и дата на издаване на документа за самоличност, дата на регистрация и дата на отпътуване.“

2. В ал. 7, т. 4 след думите „по ал. 5“ се добавя „съгласно Закона за защита на личните данни“.
3. В ал. 7, т. 6 след думите „по ал. 5“ се добавя „съгласно Закона за защита на личните данни“.

• 52. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 46, т. 4 и 10, които влизат в сила от 9 декември 2025 г., и § 51, който влиза в сила на 1 януари 2026 г.

 

 

Законът е приет от 51-ото Народно събрание на ………..…… 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

 

Наталия Киселова

ALPON может помочь частным лицам, желающим переехать из одной страны в другую, предоставив ряд специализированных юридических услуг для упрощения эмиграции и иммиграции, в том числе:

• помощь в подаче заявлений и получении различных типов виз

• консультации по получению разрешений на временное, долгосрочное и постоянное пребывание на территории государства-члена ЕС, включая: свидетельства о регистрации, удостоверение члена семьи сообщества, свидетельства о постоянном проживании для граждан сообщества и/или членов семьи

• обжалование отказов в выдаче виз в суде

• оспаривание отказов в предоставлении временных или постоянных прав на пребывание на территории государства-члена ЕС

• помощь в получении статуса беженца и права убежища, включая обычные и дополнительные процедуры

• консультации по свободному перемещению работников в пределах ЕС, такие как продление и изменение разрешений на работу

• помощь в воссоединении семьи, включая разрешения на временное проживание в связи с исключительными обстоятельствами

• процедура получения другого гражданства в результате проживания и других альтернативных путей или вариантов

• признание и аккредитация иностранных университетских степеней, дипломов и исследований

Запишись на бесплатную консультацию

Полезная информация

Законодательство

Наши партнеры на местах

Языковые онлайн курсы с выдачей сертификата

Наш Ytube канал

Служебный WhatsApp

Служебный Viber

Служебный Telegram